НОВ ГЛАС - New Voice

Енорийският свещеник Милко Топалски е роден в  калояновското село Житница. Завършил е „Философия” и „Богословие” в папския Латерански университет в Рим през 2005-а след 6 години следване. Отец Милко е на 32 години. Той е енорийски свещеник на църквата „Свети Петър и Павел” в хисарския квартал „Миромир” и на храм „Светото семейство от Назарет” в Хисаря.
Красимира Гешева
Отче Топалски, кое ви насочи да станете свещеник, това е труден избор, обричаш се да служищ на господ цял живот, а и в католицизма без съпруга, без семейство?
Аз още от малък съм възпитавам в този дух. Бях впечатлен от думите на Исус, че ако го последваме, ще притежаваме всичко и така, както той е отдал живота си за нашето спасение, така и аз реших да му се посветя изцяло. Реших да отдам живота си на него като продължител на неговата мисия за разпространение на божието слово сред народа. Аз имам баба, която е монахиня. Казва се сестра Бернадета. Тя е в Шумен, село Царевброд, в манастира от ордена на свети Бенедикт. Мотото на свети Бенедикт е
молитва и труд.
 С тези две дейности се занимават в манастира. От малък баба ми ме възпитава във вяра, от нея съм наследил любовта към Исус. Тя ме въведе в църквата още от малък.
Наричат  католиците хора на силната вяра. По какъв начин успявате да сплотите народа около църквата. Как още от началото, когато се ражда детето, до смъртта на човека католиците са толкова вярващи и всеотдайни към религията си?
Това става най-вече чрез тайнствата. Като се започне първо от раждането с тайнството кръщение, което ни освобождава от първородният грях на нашите прародители Адам и Ева и след това
тайнствата, които се приемат през целия живот.
 Тайнствата са една благодат, която ни се дава от църквата. Чрез тях ние живеем духовен живот. Когато детето е в 1 клас, приема за първи път светото причастие. Това тайнство се приема много пъти през живота и когато човек е с чиста душа, може да приеме светото причастие.
Как убеждавате обикновения човек, че трябва да е ангажира постоянно с църквата?
Ние правим постоянни срещи, вероучения, поясняваме на младите какво означава вярата и църквата, особено на тези, които се подготвят за тайнството миропомазание. Имаме срещи, които се провеждат цяла учебна година и подробно обясняваме на младежите какво означава вярата. По този начин те са привлечени, чувстват от вътре тази нужда да бъдат по-близо до бога.
Тук не играе ли роля и материалното. Когато един вярващ има нужда от помощ, било то за храна, лекарства или пък да отиде да учи, му се помага от църквата?
Да, така е. Доскоро църквата имаше благотворителна организация, „Каритас”, която помагаше на нуждаещите се. Това е една от мисиите на католическата църква - да бъде близо до бедните, до изоставените, до тези, които нямат никого. Ето сега например католическият свещеник в Калояново
отец Иван открива старчески дом за изоставени
 в близост до цъквата „Свети Андрей”. Това е нашата мисия, да се грижим за бедните и онеправданите.
А вие от къде дойдохте да служите в Хисаря?
Аз бях ръкоположен през 2005 година. Една година служих като помощник енорийски свещеник в Раковски и после ме назначиха като енорийски свещеник на квартал „Миромир” и на Хисаря. От 2006 година съм тук.
Какво заварихте в Хисаря, нещо разочарова ли ви, нещо зарадва ли ви?
Зарадва ме по-скоро. Беше завършена вила „София”, която се намира до храма в „Миромир” „Свети Петър и Павел”. В нея през лятото организираме лагери, вилата е като духовен център на епархията. Там се провеждат духовни срещи за младежите, нещо като лагер, това е един от начините да привлечем децата. Всеки ден преди обяд има вероучение за задълбочаване на вярата, а следобед плаж, разходки, развлечения.
Как ще коментирате скандалите около досиетота на висшите свещеници, в  това число и на епископа на Софийско-пловдивска епархия монсеньор Георги Йовчев?
Монсеньор Йовчев излезе със специална декарация опровержение. Това е официалната позиция, аз нямам друго какво да кажа. В изявлението си нашият духовен водач успокои всички католици и категорично
отрече да е бил агент на ДС.
 Той каза, че всичко е клевета и измислица по негов адрес за уронване престижа на църквата. Никога не съм писал доноси към ДС, както и самите служители на Комисията по досиетата потвърждават, че не съществува досие, в което да се вижда, че съм доносничил писмено. За мен това е безкрайно оскърбление - да ме наричат доносник на най-върлите противници на църквата. Както се вижда, аз съм
бил тормозен, бит, преследван
именно от тези служители на ДС и е недопустимо да им служа, казва в изявлението си монсеньор Йовчев. Това писмо бе прочетено в неделя във всички католически храмове на нашата епархия.
Това беше ли удар върху вярващите ваши братя?
Да, определено, хората бяха много наранени, но разбраха, че всичко това не е истина, и че монсеньор Георги Йовчев не е писал доноси към ДС. Колкото за другите свещеници, аз не мога да коментирам, не съм толкова компетентен по темата.