НОВ ГЛАС - New Voice

Караха ме да напусна църквата, обещаваха ми 3-стаен апартамент в София, за да стана човек, на когото могат да разчитат властимащите по времето на социализма. За да си правят каквото си искат! Въпреки че живеех в една срутена къща, аз не пожелах жилището в столицата, останах верен на църквата и на себе си. Това разказа след 90-ия си рожден ден най-възрастният свещеник в Смолянско Атанас Аролски.

Отецът служи в региона 66 години. Слави се с изключителното си трудолюбие, перфекционизъм и голяма човещина. Често хората от енорията го питат как успява да се справя с толкова служебни ангажименти. „Изпълнявам като поп”, смее се отец Аролски.

Свещеникът стана известен с това, че въпреки напредналата си възраст изминава пеш разстоянията между чепеларските села

Хвойна, Орехово и Малево, където служи. В студ и пек отчето не пропуска нито една служба в района си. „И навремето ходех пеш от село до село. Нямах превоз, а хората ме чакаха. Затова взимах торбата на гърба си и извървявах 20-ина километра”, разказа свещеникът. "Истината е, че винаги е усмихнат, когато и да потропаш на вратата му, все ще те приеме. Нашият свещеник ни помага във всичко. Ако могат, с баба попадия ще дойдат и да ни работят”, хвалеха го един през друг местните в Хвойна. В неговата почтеност никой никога не се е усъмнил. На Атанасовден цялото село гостува в дома му, а той ги гощава с вкусни гозби.

Дядо поп бил второто от петте деца в семейството на Мария и Ангел Аролски. През 1939 г. завършил Богословския институт в село Черепиш. След казармата веднага го взели за послушник, а през 1943 г. го ръкоположили за свещеник. Пратили го първо в Павелско, а след това в Златоград. „Отидох за 2 месеца, а останах взех, че 52 години в един град, където имаше 150 християнски и 1000 мохамедански семейства”, разказа отецът. За половин век служение в Златоград никога не е делил хората на християни и мюсюлмани. „Човекът се познава по делата му, а не по религията“, категоричен е дядо поп. Възрастните златоградчани още помнят как Аролски сам пренасял вар за белосването на църквите. Работил е и като домакин в тютюневия монопол, където станал приятел с много мюсюлмани.

През 1994 г. свещеникът се върнал в родното си село Хвойна заради 95-годишния си баща. Със съпругата му попадия Гина имат три деца. „Татко много малко пребиваваше вкъщи, защото се занимаваше с обществена дейност.

За него милосърдието е много важно”, разказа дъщеря му Мария Аролска.

Освен службите, за свещеника много важно било да поговори с хората, да ги убеди в правотата на идеите си. Близките му още помнят един случай със самотник, който всички отбягвали, понеже бил въшлясал. Отчето запалил огън в двора на църквата, сложил един голям казан с вода,

обезпаразитил го и организирал населението да му носи храна.

Освен това Аролски настанил в канцеларията си самотника, а своето бюро изнесъл в тясно коридорче.

„Бяхме 5-членно семейство, майка ми се грижеше за нас, а татко работеше допълнително, за да ни издържа”, сподели дъщерята Мария. В спомените й изплува случка, предавана от уста на уста в Златоград. На едно събрание на тогавашното ТКЗС дълго разглаголствали проблемите, но не стигали до конкретно решение. Тогава един от присъстващите викнал: „Оти не викнете попа да ви ги оправи”.

„Когато обаче толкова работиш за другите, семейството остава на заден план. Майка ми винаги казваше – по-добре да беше се посветил на черното монашество. Личния му пример винаги сме го усещали, липсваше ни, но не ни е ощетил”, разказа развълнувано Мария.

На младини отец Аролски не искал да става свещеник. „Кандърдисаха ме да завърша църковно образование, казваха ми: изкарай го, пък недей става свещеник, никое знание не е излишно", разказа отецът.

Според него младите не познават църквата, затова не искат да стават свещеници. Самият той е убедил хора, които от години не са влизали в храм, да прекрачат прага на църквата и да се обърнат към Бог. "Не е лесно да бъдеш свещеник, защото пътят е тесен, труден и много дълъг, с много изпитания и съблазни“, казва 90-годишният свещеник.

Рожденият ден на отец Аролски съвпада с празника на народните будители. В църквата "Св. Илия" в Хвойна се събират хора от енориите в региона, за да му отдадат почит и уважение. Свещеник Аролски получи и най-високото отличие на Пловдивската епархийска църква - орден „Св. Апостол Ерм”- първа степен. Орденът на името на покровителя на Пловдив и цялата църковна област бе присъден на отеца за неговото достойно дългогодишно пастирско служение.