НОВ ГЛАС - New Voice

 Името на Росица Генчева е добре познато в кулинарните среди. Кърджалийката е истинска фурия в кухнята. Макар че по професия е рехабилитатор, напористата дама, която е родом от пловдивското село Болярино, е автор на две книги с кулинарни рецепти. Напът е да издаде и трета.

Драгомир Драганов нарича Росица Генчева „Тайфун в кулинарията“ в авторското си предаване „Чай“. Чаровната дама има и други тв изяви. Била е гост на готварското шоу на Иван Звездев, гостувала е на Боян Иванов-Бъни в годините, когато той водеше кулинарно предаване. „Кулинарството е не само призвание, но и необходимост и си остана завинаги мое хоби“, обича да казва Роси. Тя споделя, че е наследила любовта си към готвенето от семейството си, което по думите й било много сплотено.

“От дълги години събирам рецепти, имам от майка ми, сестра ми, мои лели, от колежки и приятелки. Повечето обаче са плод на фантазията ми, а много са изменени и подобрени, разработени по мой вкус, след като са били изпитани“, разказва тя. Незабравими за нея остават спомените от детството й и празници. Най-таченият от тях бил Ивановден, тъй като баща й и дядо й били Ивановци. Тогава на трапезата присъствало неизменното печено прасе, а около софрата се събирала цялата рода. “Бяха страхотни преживявания, спомня си с носталгия чаровната дама и допълва: Винаги с удоволствие се връщам на село, там са братовчедите ми. Родното място ме зарежда с енергия“.

Вълшебница в кухнята, чаровница в живота, професионалист в работата си, тя е истински представител на зодия Везни.

И като такъв обича веселбата, уюта в дома. „Перфекционист съм до мозъка на костите, което е най-голямото зло за семейството“, казва Росица. Пояснява шеговито, че тормози близките си, защото иска да има ред в къщата. Събраните средства от продажбата на първата си книга дарява на детска градина „Максим Горки“ в Кърджали. Парите отишли за купуването на нафта през Жан-Виденовата зима.

Отличена е и получава специална награда и грамота от генералния директор на „Данон“ Филип Кегелс. Фантастичните й ястия и десерти са оценени от много експерти в тази област, затова тя често е канена за член на жури на престижни кулинарни конкурси. Последният е в панагюрското село Бъта за Деня на християнското семейство.

Втората й книга - „Кулинарна енциклопедия“, вижда бял свят миналата година. В нея авторката представя характерни български ястия от всички краища на страната. Рецептите за гозби, десерти и обредни хлябове са подредени според църковните празници. Любимото й ядене е „Капама Росица“ по оригинална рецепта от Банско. Тя се приготвя с пет вида месо.

Кулинарката готви специалитета вкъщи за всяка Нова година.

„Готвенето е дар Божи - или го имаш, или го нямаш. Много важно е да даваш всичко от себе си и това, което правиш, да го правиш с мерак и любов“, разкрива тайната Роси. Тя споделя, че синът й Георги е наследил любовта към готвенето. Бил цар в кухнята и нищо не му се опира. Това съпругата му посреща с радост. Внучката, която също е Роси, тъй като е кръстена на баба си, недолюбва висенето в кухнята и засега не проявява интерес към кулинарията. “Има време, ще се научи, все пак е само на 17 години“, защитава я бабата й.

Освен готвенето, друга страст на Росица Генчева е пеенето. Напористата кърджалийка знае 700 народни песни, 450 от тях е събрала в тетрадки. Освен това 25 години е пяла по сватби. Била е солистка в ансамбъла на Дома на народната армия в Пловдив, където се запознава със съпруга си. Той бил войник по това време. „Беше любов от пръв поглед“, твърди Роси.

Вече като семейство, двамата заминават за София - той да учи в консерваторията, а тя за рехабилитатор. Има 32 години стаж в кърджалийската болница, където се пенсионира. „Жената няма възраст, колкото и банално да звучи. Няма грозни жени, има неподдържани. Докато дишаш, трябва да бъдеш потребен“, философства Генчева.

Радва се, когато й гласуват доверие и я избират единодушно за регионален председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Съсловието от медицински сестри, лаборанти, акушери, рехабилитатори е най-многобройно в системата на здравеопазването. „Единственото, което може да ме сломи, е, когато разбера, че някой е злоупотребил с доверието ми. За съжаление хората станаха много лоши, но рано или късно има възмездие“, убедена е кърджалийката, която продължава да вярва в доброто.

За нея е важно, че семейството й е много сплотено. Имат си взаимно доверие и си помагат. За отношенията между снаха и свекърва казва, че тя самата се старае да разбира младите. „Когато видиш много добро, не се радвай. Когато видиш зло, не се отчайвай. Трябва да мислим позитивно“, е веруюто на Росица. В малкото свободно време, което й остава, обича да сърфира в интернет и да се грижи за болонката, която също е Роси.