НОВ ГЛАС - New Voice

 Златната реплика на Панагюрското съкровище вече е експонирана в самостоятелна зала на историческия музей в Панагюрище. Впечатляващият проект в звук и светлина е дело на братята Иван и Лука Ангелови, с чиито средства бе изработено копието на златното съкровище и залата за експонирането му.

60 години след откриването на Панагюрското съкровище братята Иван и Лука Ангелови решиха да направят реплика на находката. Така градът символично си връща златото. Копието е изработено от 23-каратово злато и тежи 6 килограма и 164 грама. 9-те съда са изработени от софийски златари с използването на съвременни технологии, тъй като не може да се разгадае техниката на тракийските майстори от 4-и век преди Христа.

Металът е кован върху приготвен изпъкнал модел, като подробностите от орнаментацията са изчукани допълнително.

„За да получиш нещо, трябва да дадеш”, така коментира Лука Ангелов идеята с брат му да направят този жест за съгражданите си. Той не желае да се коментира колко струва дарението, защото не всичко е пари. „Защо го направихме, ами така го усетихме. Историята трябва и да се прави”, смята Лука.

Затова са нужни и възможности, а бизнесът на фамилията Ангелови позволява този жест на патриотичност. Идеята на дарителите е билетите от входната такса да влизат в специална сметка за подпомагането на даровите деца от Панагюрище. „Така съкровището ще дава шанс на децата, чийто родители нямат средства”, убедени са братята Ангелови. Има нещо символично, мистично и удивително във факта, че този най-красив златен сервиз на траките е открит от трима братя, а днес пак братя го връщат в Панагюрище. „Това съкровище, макар и копие, е сериозен повод за гостуване в Панагюрище”, убеден е и кметът Георги Гергинеков.

Посетителите на музея в Панагюрище ще имат възможност на пет езика да се запознаят с историята на находката, която е уникална не само за България, но и за света. В почти мистична обстановка от светлини дикторът разказва как на 8 декември 1949 година тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови започнали да копаят глина за тухли в района на керемидената фабрика „Мерул” . Изведнъж, около 10 часа сутринта, пред очите им лъснало нещо. Петко забил бела на 40 см зад него и глинестата земя се отхлупила като капак.

Пред очите на тримата се открило съкровището - върху фиалата в средата била амфората, а около нея били подредени и ритоните. Още в първия момент братята си казали, че това е само за музея. Извикали и другите работници, които копаели наблизо, но ги предупредили никой да не пипа. Извадили съдовете, измили ги в близката река Мерул.

После тримата братя взели по три съда и ги занесли първо в дома си – да ги видят жените и децата им. И тримата братя имали дъщери с името Златка. След това братята поставили съкровището в една пазарска чанта и го отнесли в тогавашния Околийски народен съвет. Влезли в кабинета на председателя Стефан Калпаков и му го предали. Той извикал веднага музейния сътрудник към читалището Петър Горбанов. Междувременно панагюрското злато

било изложено във витрина на Хавлиената фабрика, където хората от града се трупали да го видят. Три дни по-късно, съкровището "отпътувало" за Пловдив.