НОВ ГЛАС - New Voice

 Пловдивският живописец Димитър Кирчев празнува 30 години творческа дейност с изложба в галерия „Жорж Папазов“. В част от платната си той стилизира кукерски маски – тема, която периодично разработва. Другият му цикъл „Фрагменти“ е вдъхновен от стари олющени стенописи от православни храмове и манастири. Изложбата се открива утре вечер.

Кукерските маски са любима тема за Димитър Кирчев. Те са експресивни, богати са като символи и като „възможност за свободно живописване“. Те прогонват злите сили и самите те изглеждат страховито. Доброто и злото не могат едно без друго и тези ритуални маски онагледяват това двуединство.На някои от тях съм направил очите да изглеждат като черни бездни и ми се струва, че мистерията им става още по-въздействаща и силна, описва платната авторът.

Той не изследва разновидностите на маските и ритуалите, нито се вживява в етнографската им пищност. Стилизира ги и акцентира на някой типичен символ - рог или част от черепче на животно. Казва, че се опитва да внушава, а не да обяснява. Не да отразява природата, а да надниква зад нея. Изкуството, според художника, трябва по някакъв начин да се докосва до отвъдното. За цикъла „Фрагменти“, който носи духа на стари похабени стенописи, Димитър Кирчев казва, че притежава „чаровен драматизъм“. „Когато видя вековна църква или дори дувар на запустяла къща, имам усещането, че той носи информация за всички, които са живели там“, споделя живописецът.

Няма конкретно място, което го е вдъхновило за тези произведения. „В днешно време не може да се абсолютизира – убеден е художникът. Днес изкуството по-скоро се свежда до знак.

Когато не е имало фотография и никаква друга техника за изобразяване, тогава живописта е вършела тази работа. Затова и естетиката е била такава. Всяко време си ражда точно тези личности, от които има нужда“

Изложбата в „Жорж Папазов“ е юбилейна за Димитър Кирчев. От 1979 година той е художник на свободна практика. „Тогава напуснах държавната работа и до ден днешен не съм получил нито една заплата от фирма, разказва той. Каквото реализирам като произведения, от това се издържам. Тези пазарни отношения, които се мъчим толкова болезнено да наложим, аз съм ги създал за себе си още преди 30 години“.

Тогава често е изпълнявал поръчки в областта на рекламата. „В панаира, например, всичко се изписваше на ръка - фирмени знаци, текстове, пана, спомня си живописецът. Приложната работа помагаше от финансова гледна точка - за да можем след това да инвестираме в идеите си. Днес обаче новите технологии буквално ни изхвърлиха от тази ниша“. Димитър Кирчев признава,че има фобия от „всякаква техника и технология“.

Това датира отдавна. Разказва, че още от 1971 година има свидетелство за професионален шофьор. Но оттогава до ден днешен не е сядал на волана. Също толкова дистанциран е и към съвременните технологии, избягва да ползва интернет дори само за кореспонденция. Има обаче собствена интернет страница. „Съобразявам се все пак с изискванията на днешния ден, споделя Димитър Кирчев. По-скоро се подчинявам. И като всяко нещо, с което човек е длъжен да се примирява, правя го с неособено желание и по-скоро дистанцирано“.

Затова и в днешните технологични времена живописецът разчита изцяло на изкуството си. И по думите му, който иска да се отдаде изцяло на творчество, трябва да знае, че го чака голямо страдание.

Особено ако се подчинява единствено на собствения си свят, а не на конюнктурата или комерса. „Не е истина според мен, че художникът трябва да рисува за публиката, убеден е Димитър Кирчев. Когато е най-верен на себе си и неконюнктурен, той тогава е най-искрен и най-силен. Тогава всъщност творчеството му истински принадлежи на хората“.