НОВ ГЛАС - New Voice

 „Най-важното в живота е да помниш откъде идваш, да знаеш накъде отиваш и да успееш да съхраниш себе си. Каквото и да ти коства това“, твърди строителният предприемач Димитър Язов. Щастлив е, че е постигнал това, макар да смята, че в болшинството от случаите парите развалят хората. „Така е, защото някои ги приемат като самоцел. Огромна грешка! От малък съм осъзнал, че парите не са цел. Те са само средство за постигане на целите. Никога не съм си поставял за задача да натрупам еди каква си сума. Може би затова се запазих такъв, какъвто съм. Димитър си е Димитър – без значение дали в джоба си ще има 10 или 10 000 лева“, признава Язов.

Димитър Язов смята, че основният „виновник“ за начина му на мислене, е щастливото детство и юношеството, прекарани сред приказната красота на Родопите. В Мадан прекарал първите две седмици от живота си. След това семейството му се преместило в Рудозем, където Димитър останал до 18-годишна възраст. Той е изтърсакът в семейството, с две по-големи сестри. Признава, че никога не е бил глезено дете.

„Родителите ми работеха от сутрин до вечер, а мен ме гледаха каките. Едната ми угаждаше, а другата ме биеше, та имаше равновесие във възпитанието. Помня, че бях на шест години, когато за пръв път отидох да нижа тютюн. Винаги съм работил. Помагах на бабите и дядовците си,

пасях овце и крави, но никога не ми е тежало.

Напротив – работата и игрите сред природата ми дадоха свободата и чувството за общност, които са адски важни в живота“, разказва Язов. Противно на общоприетото момчешко вайкане признава, че е запазил много хубави спомени от двете години, прекарани в казармата в Стара Загора. В онези дни обаче и времената били други -извращения се срещали едно на милион, а казарменият ред те превръщал от мамино синче в истински мъж.

Осъзнал призванието си към строителството още след като се дипломирал във Висшия инженерно-строителен институт в София. Няколко години работел като проектант, но в един момент поискал да види как се изпълняват проектите на практика. „Шефовете ми се шегуваха. Казваха: „Стой си на бюрото, че като влезеш в калта, ще ти хареса и няма връщане“.

Смеех им се, но взе, че се получи точно това“, усмихва се бизнесменът.

Току-що оженен и с новороден син, Язов послушал съвета на съпругата си, стегнал багажа си и тръгнал за село Шишманци, където се строял стоманолеярен комбинат. Точно него сега превърнаха в завод за пеработка на отпадъци. Надявали се да получат собствено жилище, тъй като в столицата делели една единствена стая в общежитие.

През 1984 година се установили в Пловдив, където Язов работел по строежа на ТЕЦ-Север, КМ „Рекорд“, „Марица-Изток“ и бившето ЗЗУ. Собствения си бизнес започнал през 1991 година, когато разногласията с тогавашен директор му дошли в повечко и подал оставка. „Жена ми щеше да ме убие. Нямахме лев настрани, а трябваше да изплащаме вноска за апартамента. Чудех се откъде да я подхвана и реших да мета входове. Отворих фирма за почистване на сгради. Първо обикалях сам, после наех още един човек. Винаги съм имал слабост към реда и чистотата и може би затова ми хрумна тази идея“, разказва Язов. За щастие, не се наложило дълго да върти метлата по входовете. Само месец по-късно стари приятели му позвънили с предложение за строителна работа. След два дни вече бил събрал групичка от пенсионирани стари работници и всички чинно се явили на строежа. При това облечени като за прием – с костюми и вратовръзки.

„Случката се разигра на бившия завод „Антон Иванов“. Стоим си ние първия ден с костюмите, но изведнъж докараха бетона. Какво да правим – запретнахме ръкавите на саката, направихме лопати от ламарини и започнахме да пренасяме. На другия ден вече бяхме екипирани“, спомня се Язов. Оттам нататък нещата потръгнали.

Заредили се обект след обект, а професионалната съвест и качеството нямало как да не доведат до успех. Работата в Израел обаче не можела да се сравни с нищо друго. „Всичко започна като на шега. Приятел ме заведе на екскурзия, а там ми предложиха да се заема с един строеж. Приех и

вместо да се върна в България след две седмици, се завърнах след осем години. И до момента фирмата ми още работи в Израел“, казва Язов. Точно от евреите научил какво значи да работиш здраво. Нашенските майстори „не предели“ там. „Трябваше да уволня близо 100 стари работници, които бяха свикнали да пушат на обекта или да си чукат мухабет, когато им скимне. За израелците това е престъпление, просто е недопустимо“, обяснява бизнесменът. Върнал старите майстори в България и събрал стотина млади момчета, които нямали хал хабер от строителство. За Димитър Язов обаче това нямало значение. Единственото му условие било момчетата да са млади и да имат хъс за работа. Останалото идвало от само себе си. Така и станало. След броени месеци младежите заработили като професионалисти.

„В Израел разбрах също, че истината е различна за всеки. Да я гониш само на принципа, че си прав, не е нормално“, твърди бизнесменът. Като пример посочва случката с крупен тамошен инвеститор, чиято сграда строели. След като изградили над 50 осемметрови колони, се оказало, че те са отклонени на един сантиметър от задарията. Нищо работа, но инвеститорът се запънал. Никакви факти и доказателства не били в състояние да го убедят, че „черното не е бяло“. В крайна сметка съборили колоните и ги вдигнали наново, като този път вместо с един, те били отклонени с шест сантиметра. „Босът погледа, погледа, пък каза: „Какво толкова, шест сантиметра са нищо работа“. Важното е, че беше станало на неговото, а и който плаща, поръчва музиката“, смее се строителният предприемач.

Работохолик до мозъка на костите си, Язов признава, че личният му живот винаги е куцал. Затова път хобита дал Бог. През свободното си време обожава да се излегне на дивана с хубава книга в ръка. Страстта му към книгите се породила още като дете, а в момента разполага с огромна библиотека. „Обичам българските, руските и западните класици. Толкова съм луд по тях, че някак не мога да възприема съвременните български автори. Чета винаги когато мога. А преди да заспя, задължително прочитам 4-5 анекдота.

Имам над 200 тома с вицове и анекдоти

от различни страни. Посмееш ли се, сънят ти е по-здрав“, твърди Язов.

През уикендите стяга багажа и хуква към Родопите. Обича да лови риба и да ходи на лов. Има обаче една малка особеност - никога не стреля по животни. „Като малък улучих едно котенце с фунийка, в която беше забита игла.

То започна да се олюлява, а на мен ми стана жал. Хвърлих фунийките, прибрах го вкъщи и си го отгледах. Оттогава не съм стрелял по животно. Целя се само по бутилки и камъни“, споделя Димитър Язов. В забързаното ежедневие мечтае за една дълга и спокойна ваканция сред величествената красота на планината.