НОВ ГЛАС - New Voice

 Владимир Чукич прави самостоятелни изложби на места като „Сите дез ар“ в Париж и M&M в Ню Мексико. Миналата седмица колоритният артист откри изложба в пловдивската галерия "Дяков". Чукич е роден през 1958 година в Хасково. Завършва художествената гимназия в Казанлък със специалност графика и илюстрация. Продължава художественото си образование във Великотърновския университет, но отегчен от уроците по история на БКП, напуска следването си. Купува си графична преса и отива да изучава неща, които наистина са му необходими и интересни, в литографската база на СБХ в Самоков.

Владимир Чукич се описва като пътешественик във времето и в новата си изложба е събрал поредица от любопитни спирки от своите пътувания. В неголямото пространство на галерията всеки ъгъл отпраща в различна епоха и пространство: от "примитивното съвършенство" на тракийски фигури през изяществото на средновековни миниатюри до мотиви от Йеронимус Бош.

"Владо е човек, който непрекъснато се рови, чете и изследва. И когато нещо го впечатли особено, той задължително ни прави съпричастни на неговото любопитство", казва за художника галеристката Анна Дякова.

Така например, докато разглеждал Музея за средновековно изкуство в Париж, страшно се впечатлява от миниатюрите на братята Лимбург.

В най-известното си произведение от началото на ХIV век те описват в илюстрации живота на херцога на френската провинция Бери Жан Валоа. "Той е брат на Шарл ІV и след това става чичо на Шарл V. Имал е огромни имения в средновековна Франция", разказва художникът.

Братята Лимбург са пресъздали цялото житие в двора на този благородник. Има сцени от всеки месец - оран, жътва, събиране на гроздето, разходка на херцога със свитата му. Тези миниатюри са илюстрации към текст, който разказва подробно къде е ходил този Дюк дьо Бери, с кого се е срещнал, какви животни е убил,

спомня си видяното Владимир Чукич. В самата миниатюра е събрана голяма част от тази информация. „Аз се занимавам и с илюстрации на книги. И видях, че тези илюстрации всъщност казват повече от текста. И архитектурата, и обстановката, и костюмите на хората - всичко е съвършено пресъздадено в много малък формат“, разказва той.

Художникът припомня, че всъщност подобни "хроникьори" е имало и по нашите земи. „Много монаси в българските манастири са сътворявали и тиражирали собственоръчно дадено слово или история. Днес можем да си представим колко голям труд е било това, ако само за малко се лишим от офсета или от лаптопите си", шегува се Чукич.

Следенето на археологическите находки е още едно вдъхновение за него. Един от графичните му цикли е на основата на символи от тракийски оброчни плочки. Обича да наблюдава оригинални древни предмети. Наскоро в „Гран Пале“ в Париж се уверява с очите си в голямата близост между тракийското и етруското изкуство. „Нарекох цикъла си „Тракийски ритуали“, защото повечето тракийски плочки, които съм изобразил,

са използвани после при молитви и жертвоприношения от гърците и римляните. А и чисто графично много добре стоят“, обяснява авторът.

В живописните си платна отдава почит на любимия си художник Йеронимус Бош. Според него творецът от ХV век е първият сюрреалист.

От доста години Владимир Чукич живее и работи в село Тополчане, точно до язовир „Кърджали“. По-голямата част от селото всъщност е останала под водите на язовира. Артистът обитава една от десетината къщи, разположени във високата махала и останали на брега.

Съседи са му три семейства възрастни турци, с които се разбира чудесно. „Романтично е и няма тези дразнители като в града“, споделя художникът.

Според него вече няма голямо значение каква точка на света обитава човек. Неведнъж например си е запазвал по интернет билет за Чикаго и ден по-късно вече пътува към мегаполиса, където живеят много негови приятели. „В големия град непрекъснато някой ти се обажда, занимава те с нещо... Има колеги, които обичат и това. Но аз предпочитам да работя на спокойствие“, признава Чукич.

Това, че живее на такова място, не му пречи да се наслаждава и на другата си голяма страст – джаз музиката. За него не е проблем да посети например концерт на група „Стомп“ в Лондон, на Джо Завинул, Джон Маклафлин, Стенли Кларк, Маркъс Милър и много други във Франция, САЩ или България. „Майлс Дейвис си отиде, преди да успея да го видя на живо“, съжалява художникът. За него джаз концертите са „зареждане на батериите“ за дълго време напред. И „ваксина срещу чалга епидемията, в която живеем“.